безумие. Много тъжно.

С цялото ми уважение към проф.титла, но едно беше краен в изявленията си преди, а сега се опитва да бъде уж по-умерен. Не му се получва да защитава интересите на БГ диаспората. Липсва му харизмата, обаянието на духовна личност за тази цел. Също слабата му дикция, историко-профилиран речник , както и дразнещия тембър на гласа, го превръщат в един най-обикновен стар мърморко. Веселина незнамси чия да духа супата, както и кур за целия насран БГ елит.

Понякога ми идва да си извоювам правото за вестник, радио и телевизия и ще бъда много по-искрен от Господарите на ефира... Все пак Зуека и Рачков дават малка надежда за Бъдещето... Тях бих ги наел веднага и още няколко от блог.бг...

Сърцето ми се изпълва с Богунеугодно злорадство когато отстрелят някой от "техните" и почнат да ни обясняват какви задръстени завистници сме, да се радваме на чуждото нещастие.Злорадството ми е породено от нещастния им опит да пренебрегнат и омаловажат Божествената справедливост естествено, не от смъртта на човека.
Но грехът си е грях - не трябва да се разчита на Господ за тези неща.Истината е, че сме твърде апатични ние - обикновените хора!Но и това е грях!
Поздравления за поста!

Много жалка картинка...

За близките на загиналите,моите саболезнования.

Бог да прости загиналите във водите на Охридското езеро.

Господ ще накаже виновните.

Македонците, като хора, не трябва да изпитват вина, нито да почувстват укор от нас.

Те са и ще си останат наши братя по кръв и по жална съдба.

Македонското правителство реагира адекватно на случилото се, за съжаление, след като кораба потъна. Малко по български.

Човекомразците и в Македония и в България пак дадоха воля на злобата си. Едни като злорадстват по най-животинския начин /не могли да плуват българските бъзрастни жени и мъже, и за това сами си били виновни, пишело в македонски вестник../, други с безмозъчния си лай срещу македонците като хора, а не срещу режима там, трети като потриват ръце и ползват случката за да заплюят правителството на Борисов, като пловдивския владика, свързал Мадона и трагедията, и президента Първанов, който, както винаги, няма чувство за мярка и задържа самолета с оцелелите, за да си прави PR, и подмятайки, съвсем не на място, че нямало „спец” звено за такива случай...

/Ами защо след като толкова години е президент и главнокомандващ, държавата ни и армията ни нямат способности да помагат на гражданите си изпаднали в беда?..../

Във втори подобен случай, от идването му на власт, реакцията на новото българското правителство и на премиера Борисов са бързи, адекватни и човешки.

За кой ли пореден път, реакцията на президента ни е неадекватна и себична..

10 хиляди лева, отпуснати на близките, не са нищо, но са категоричен знак на съпричастност.

Ангажирането на институциите, може да е било над необходимото, но не е подценяването на човешката трагедия и човека, което се демонстрираше от предишните.

Виновник номер едно е безспорно, собственика на кораба, наред с капитана, наред с контролните македонски органи, които не са си свършили работата, наред с организаторите от българска и македонска страна, които не са проявили нужната взискателност за спазване на мерките за опазване на живота и здравето на клиентите си.

Сега следва се разплете кълбото на недобросъвестност и търговски измами и в двете държави, заради които хората заплатиха с живота си.

Българската държава трябва да разнищи случая до дупка и виновните от двете страни да бъдат намерени и осъдени по бързата процедура и на максималното наказание.

Българското правителство трябва да изиска македонските власти да сторят същото, при пълна взаимна откритост и сътрудничество, която до сега, както се вижда, е налице.

В случая, македонското правителство носи отговорност за смъртта на невинните обикновени български хорица, доколкото неговите контролни органи не са били на мястото си за да упражнят превантивен контрол.

В коментарите за тази му отговорност, неизбежно е да се вплетат и случаите с нарушаването на правата на Спаска Митрова, преследването на симпатиите към България, гаврата с българските военни гробища, нацисткото преиначаване на историята и съдбите на един цял народ, с нищо не предизвикваната, дългогодишна, злобна, антибългарска пропаганда в контролираните от македонските власти, медии.

Това е свързано и с постигането от страна на Македония и на другите критерии за членство в ЕС, за което е неизбежно да стане дума при анализа на трагедията в Охридското езеро.

На този фон, България има основание да повдигне въпроса за отговорността на македонската държава за всичко ненормално в поведението на властниците в Македония, и да ги свърже с бъдещето на македонското членство в Съюза.

Но Българската държава трябва да погледне и себе си. В лова на "вещици" правителството на Бойко Борисов, трябва да пусне кучетата и по „вещиците” около /не/защитата медицинските сестри в Либия, изгорелите хора при пожара във влака на гара Кардам, автобусната касапница на Бакаджика, удушаването на децата в дискотека „Индиго”, клането по пътищата заради откраднатия чакъл, асфалт, боя и пътни знаци и ограждения, и всички други диващини на корумпираната ни държава от последните десетилетия.

Ако не формално наказание, „вещиците” и началниците им, следва поне да изпият до дъно чашата на моралната отговорност за неморалното си поведение в мига на трагедиите, та и до днес.

Ревизията на днешните и предишните безобразия трябва да свали маските на крадците на животи и почернящите души, и да ги осъди.

Тогава и решенията на новата власт ще се базират на изстъргана „до тухла” от лъжите, истина за състоянието на нещата в България, а международните реакции на правителството и политиците ни, ще се опират на силата на морала.

Сега е малко лицемерно да виждаме сламките в очите на съседа, но да не виждаме треските в собствените си очи.

При опустошителните земетресения в Турция, вековната вражда между гърци и турци бе разтопена от топлината на човешкото състрадание и политическата мъдрост на техните държавници.

Ако са достатъчно мъдри, политиците на България и Македония, трябва да положат усилия и да превърнат трагедията в Охрид в повод за сближаване между двете държави и роднински народи..



Любен Пандев