ПЕРО ОТ АНГЕЛ
Съществуват ли Ангелите?
Не зная,
но потънах в твоите нажалени очи.
Разтопих се във водопада
на твоите копринено-златни коси.
Любовта е пътечка, сложна, незнайна,
път към истината, привидно безкрайна,
която никога не ще да откриеш
ако си сам и те е страх,
че няма къде да се скриеш
вместо чувства във сърце да разкриеш.
Ти ме посрещна със болка
и сякаш тогава каза:
- Моля те, помогни ми,
ще бъда със тебе, ела!
Безмълвно последвах те,
ала отлитна, когато протегнах ръка.
Успях да докосна само едно
мъничко бяло перо.
То се откъсна и падна
точно пред моето смутено сърце.
Почувствах, че сърцата
трудно ще станат все някога две.
Съществуват ли Ангелите?
Не зная.
И не искам да зная.
Стига ми само едно
мъничко бяло перо.
Не знам... но стиховете тук са като написани с ангелско перо.
Поздрави, Вал!
Не знам... но стиховете тук са като написани с ангелско перо.
Поздрави, Вал!
Поздрави, Вени!
Твърде много се доближаваш до истината в своите анализи, но допускаш (според мен, умишлено) една грешка. Авторът не се връща периодично към зеленоокото момиче, момичето с ангелско излъчване, оставящо след себе си малко перо. Това момиче винаги присъства в писанията на автора. Само отроненото перо понякога сменя цвета си. Що се отнася до стиха – той неслучайно се публикува сега и на това място. Той е написан много отдавна и е първата публикация на Вал в блога. Самото му създаване е много интересно и любопитно, но както обича да казва Разказвача на приказки, това вече е друга приказка. Да, така е – първото е, нека бъде и последното. Всяка приказка все някога завършва...
Благодаря ти, Вени!
ПОЗДРАВИ!